Шест месеца след нахлуването на президента Владимир Путин в Украйна, войната разклати основни предположения за руската армия и икономика.

Когато САЩ предупредиха за предстояща война по-рано тази година, официални лица и анализатори както във Вашингтон, така и в Европа, предположиха, че много по-голямата и по-добре оборудвана руска армия бързо ще доминира над украинските сили. Те също така смятаха, че Путин ще се окаже ограничен от слабата вътрешна икономика, пише Bloomberg.

Председателят на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ Марк Мили дори предупреди Конгреса, че Киев може да падне в рамките на 72 часа след началото на инвазията. Президентът Джо Байдън заяви, че ще превърне рублата в "развалини". Междувременно в Кремъл Путин и най-близките му съветници виждаха Украйна като нация, разделена от некомпетентни лидери, на която ще липсва воля за борба.

Тези очаквания обаче се оказаха драстично погрешни.

Какво ще означава това в крайна сметка, когато Украйна отбелязва половин година война и продължаваща независимост, е също толкова несигурно, колкото и изходът от конфликта. Това, което е ясно, е, че вместо да утвърди Москва като глобална военна сила, както се надяваше Путин, решението му да нахлуе в Украйна постави началото на дълбоко преосмисляне на конвенционалните възможности на Русия. То предизвика и по-нататъшно разширяване на Организацията на Северноатлантическия договор, като досега неутралните Финландия и Швеция решиха да се присъединят към военния съюз.

Русия "не е равностойна военна сила на САЩ" или дори на по-малките сили на НАТО, казва Филипс О'Брайън, професор по стратегически изследвания в университета "Сейнт Андрюс" в Шотландия. Войната показа, че тя "не е в състояние да провежда сложни операции по начина, по който могат да го правят британците, французите или израелците, така че от тази гледна точка тя не е дори военна сила от второ ниво".

Украйна претърпя значителни щети на инфраструктурата, градовете и тежките военни загуби, а конфликтът принуди милиони хора да напуснат страната. Икономиката на страната изпитва затруднения.

Страната продължава да бъде подкрепяна от доставки на модерни американски и европейски оръжия, въпреки че все още не е показала, че може да проведе успешна широкомащабна контраофанзива, а съюзниците ѝ са подложени на нарастващ икономически натиск.

Запитана от швейцарския вестник Blick този месец дали се опасява, че Русия може да насочи следващия си удар към членката на НАТО Естония, министър-председателката Кая Калас заяви, че не вижда заплаха по границите си, въпреки че Путин споменава естонския град Нарва в речта си през юни, в която обсъжда необходимостта от възстановяване на загубените руски земи.

Прогнозите за икономическия колапс на Русия се оказаха също толкова неоснователни, като брутният вътрешен продукт спадна с мрачния, но не толкова катастрофален темп от 4% през второто тримесечие, тъй като нарастващите цени на енергията подкрепят бюджетните приходи. Още през май руското министерство на финансите прогнозира 12 % спад през тази година за икономиката, която е обременена от бурята от международни санкции.

Докато САЩ и близките им съюзници наложиха санкции, много страни - от Китай до Индия и Близкия изток - не го направиха, продължавайки да търгуват с Москва.

Русия намали доставките на природен газ за Европа, използвайки неочаквано мощно собствено икономическо оръжие. Въпреки че бяха предприети подготвителни мерки за смекчаване на последиците от по-нататъшното намаляване на руските доставки, през последните дни официални лица от Финландия до Германия предупредиха гражданите да се подготвят за трудности.

Следващите "5 до 10 зими ще бъдат трудни", заяви в понеделник белгийският министър-председател Александър Де Кроо, докато цените на природния газ в Европа се повишиха до около 15 пъти над средната стойност за лятото.

О'Брайън беше сред малцината западни анализатори в областта на отбраната, които още преди войната предричаха на Путин затруднения в Украйна, а събитията оттогава само задълбочиха скептицизма му относно качеството на руското оборудване, обучение и командване.

Според О'Брайън Русия не е успяла да намери отговор на едва 20 ракетни системи с голям обсег HIMARS - американска технология от 80-те години на миналия век, която украинските войски използват за унищожаване на складове за боеприпаси и логистични системи дълбоко зад руските линии. "САЩ разполагат с 540 от тях. Русия дори не е в същата лига."

 "1 система HiMARS - 4 млн. долара. 50 системи - 200 млн. долара + боеприпаси. Цената за постигане на огневи паритет и унищожаване на армейската логистика е по-малка от... яхтата на руския олигарх. Това не е огромна сума пари, но е нещо, което би променило изцяло хода на тази война", заяви Михайло Подоляк (@Podolyak_M) на 23 август 2022 г.

Някои руски политици и съветници в правителството и извън него казват, че са били наясно със слабостите на армията и с предизвикателствата, пред които тя ще се изправи в Украйна, преди Путин да започне "специалната военна операция" на 24 февруари. Ето защо толкова много хора до последно отказваха да повярват, че той ще натисне спусъка.

Според близък до руското отбранително ведомство мнението е, че всяко нахлуване ще бъде като Корейската война през 50-те години на ХХ век, с развитие на позиционен фронт. Дори и те обаче смятаха, че Русия ще успее да завземе повече територии на изток от централната част на река Днепър.

Според Майкъл Кофман, директор на отдела за изследвания на Русия във вашингтонския мозъчен тръст CNA, една от причините за слабото представяне на Русия е, че едва след войната стана ясно, че армията ѝ е преправяла калкулации, за да прикрие недостатъчните инвестиции в персонал.

Когато Русия събираше войски около Украйна за инвазията, оценките за мащаба на силите се основаваха на преброяването на т.нар. батальонни тактически групи или БТГ - маневрени подразделения със собствена артилерия, противовъздушна отбрана, логистика и около 50 танка и бронирани машини - за които се предполагаше, че включват по 700-900 войници. Това предполага, че силите за инвазия са около 150 000 души.

В действителност средният състав на БТГ е бил 600 души или по-малко, а общите сили може да са включвали само 90 000 редовни руски войници - каза Кофман в неотдавнашен подкаст с Института за съвременна война в Уест Пойнт. Тъй като по-голямата част от съкращенията на личния състав се отнасяха до пехотата, "по същество те отиваха на война, а в превозните средства нямаше никой".

Това оказа огромно влияние върху войната, обяснявайки трудностите на руснаците да се измъкнат от пътищата, да участват ефективно в градска война и да завземат територии, според Кофман. Все пак той остава предпазлив при правенето на заключения, припомняйки трудностите, които САЩ срещнаха срещу значително по-слаби армии в Афганистан и Ирак.

Слабото представяне на руските военновъздушни сили и противовъздушна отбрана доведе и до въпроси за качеството на самото оборудване, както и за обучението на руските пилоти и войници, които го управляват.

Целият анализ - на сайта на Bloomberg TV Bulgaria

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase